Ваучерите за храна са широко разпространена социална придобивка и платежно средство в България, предоставяно от работодателите на техните работници и служители за закупуване на хранителни стоки, безалкохолни напитки и приготвена храна. Използването им е свързано с преференциално данъчно третиране съгласно българското данъчно и трудово законодателство.
Източници и нормативна рамка Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Издадена от МТСП и МФ):
Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (Издадена от МТСП и МЗ):
Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – Чл. 204 и чл. 209 (регламентиращи данъка върху социалните разходи и необлагаемия лимит).
История и развитие Системата на ваучерите за храна в България стартира през 2003 г. с приемането на Наредба № 7 от Министерството на финансите (МФ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП), обнародвана в Държавен вестник. Социалната придобивка е уредена законово чрез Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
През години системата претърпява няколко ключови етапа на развитие:
Увеличаване на лимитите: Месечният необлагаем лимит постепенно се увеличава, регламентиран ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България. Икономически ефект: Инструментът подпомага бизнеса и допринася за изсветляване на икономиката. Тъй като предоставените средства се разходват единствено в търговски обекти, регистрирани по Закона за ДДС в страната, те гарантират отчетност на оборотите в търговията на дребно и заведенията за хранене.
Дигитализация (2024 г.) През 2024 г. ваучерите за храна станаха електронни с влизането в сила на промените в Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) и Наредба № 7.
От 1 юли 2024 г. ваучерите за храна по Наредба 7 вече са дигитализирани, т.е. са само на електронен носител – пластика или виртуална карта. Това означава, че служителите получават карта, с която правят плащания на ПОС терминалите в търговските обекти или онлайн.
Управление и регистър на операторите Управлението на системата за ваучери за храна в България се осъществява чрез публично-частно партньорство между държавните органи, лицензираните оператори, работодателите и търговските партньори:
Министерство на финансите: Осъществява контрола, издава и отнема разрешенията за извършване на дейност като оператор. Публичен списък на лицензираните оператори: Министерство на финансите поддържа и редовно актуализира официален „Списък на лицата, получили разрешение за осъществяване на дейност като оператор на ваучери за храна“. Този списък е публично достъпен на официалния уебсайт на Министерството на финансите. Работодатели: Закупуват и зареждат ваучери от лицензиран оператор и ги предоставят на служителите си. Търговски партньори: Търговци на храни и заведения, регистрирани по ДДС, които имат сключен договор с оператора за приемане на плащания.
Годишна държавна квота: определяне и проверка За да се контролира фискалният ефект върху държавния бюджет от данъчните облекчения, в България се прилага система на годишна обща квота за ваучери за храна:
Определяне: Общият годишен размер на квотата за цялата страна се гласува ежегодно от Народното събрание и се публикува в Държавен вестник като част от Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Разпределение: Въз основа на приетия закон, министърът на финансите издава официална Заповед за определяне на индивидуалните квоти за предоставяне на ваучери за храна. Публикуване и проверка: Заповедите на министъра на финансите, съобщенията за отпускане на нови траншове, както и актуалната информация за състоянието и разпределението на квотите се публикуват официално в рубриката „Новини“ и раздела за данъчна политика на официалния уебсайт на Министерството на финансите (minfin.bg). Лимит: При изчерпване на предоставената му индивидуална квота, съответният оператор няма право да издава или зарежда нови ваучери до получаването на допълнителен транш от МФ или до следващата бюджетна година.
Видове ваучери: Наредба 7 и Наредба 11 В българското законодателство съществуват два основни режима за предоставяне на ваучери за храна:
Характеристика Ваучери по Наредба № 7 Ваучери по Наредба № 11 Правно основание Наредба № 7 на МФ и МТСП (Държавен вестник) Наредба № 11 на МТСП и МЗ (Държавен вестник) Естество на придобивката Доброволна социална придобивка към заплатата Задължителна осигурена от работодателя безплатна храна / напитки Приложимост За всички служители в компанията при еднакви условия За служители, работещи при специфични/рискови условия на труд, нощен труд и др. Данъчен лимит / Стойност Освободени от данъци и осигуровки до определения в Закона за държавния бюджет месечен лимит Според определената от закона минимална дневна стойност на полагащата се храна Формат Задължително електронни (от 01.07.2024 г.) Могат да се предоставят и на хартиен носител или в натура
Използване и ограничения За да може един потребител да плаща с ваучери за храна, търговският обект трябва задължително да има сключен договор с конкретния оператор, издал съответния ваучер за храна.
Ваучерите за храна са предназначени единствено за покупка на храна и безалкохолни напитки. Съгласно нормативните изисквания:
Забранена е покупката на алкохолни напитки, бира, вино и тютюневи изделия. Не могат да се осребряват за пари в брой или да се използват за теглене на суми от банкомат. Не се използват за плащане на битови сметки, дрехи, билети или техника. При плащане с електронен ваучер сумата се удържа точно до цент от наличния баланс на служителя.
Източници
Категория:Платежни системи Категория:Социални придобивки