Грамотата на цар Стефан Душан за Карейската килия е дарствен хрисовул на сръбския цар Стефан Душан, издаден в Прилеп през 1348 г., с който сръбският цар дарява на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ в Атон селото Косорики в Хвосненска област (днес в Република Косово) заедно с четири негови махали (заселки) по течението на река Дечанска Бистрица и доход от 100 венециански перпера, заделен от царския имот (наречен в грамотата къща). Освен това Стефан Душан подарява на хилендарската болница риболовището Оркиниария на атонския бряг, което царят откупил преди това от игумена на Алупския манастир Мартиарий. В диспозицията на грамотата се съобщава, че царица Елена, която пожелала да бъде втори ктитор на Карейската килия, е получила правото свободно да избере старейшина на постницата измежду редовете на хилендардкото братство, като нейният избор паднал върху бившия хилендарски игумен Теодул.

Грамотата се е съхранявала в архива на Хилендарския манастир, заведена под номер 30 (Хил. 30). Била е изписана с черно мастило върху пергаментен лист. Текстът е написан с бързопис с елементи на полуустав и заема 45 реда плюс царския подпис. Печат няма, но в долната част на листа има четири ромбоидни дупчици. Този документ, който се смята за изгубен, в по-нови изследвания се определя като автентичен препис на несъхранената оригинална грамота, направен през XVII. В Хилендарския архив се съхранява и един препис на грамотата от XIX век.

Запазени са още две царски грамоти, издадени от Стефан Душан на Карейската килия „Свети Сава Йерусалимски“ през същата 1348 година – първата е издадена в Скопие и се съхранява в Хилендарския архив под номер 31 (Хил. 31), а втората и най-обширна грамота е издадена отново в Прилеп и също се съхранява в архива на Хилендар под номер 149 (Хил. 149). От трите грамоти Хил. 30 е с най-кратко съдържание, което в голямата си част преповтаря съдържанието на Големия прилепски хрисовул (Хил. 149). Поради тази причина грамотата дълго не е била издавана, тъй като повечето изследователи са били на мнение, че тя представлява по-кратък вариант на Прилепския хрисовул, заедно с който е била издадена по едно и също време. Въпреки това само в тази грамота се съдържа информация за дареното от Стефан Душан риболовище на хилендарската болница, което кара някои изследователи да приемат, че въпросната грамота Хил. 30 е самостоятелен документ, който според сръбския изследовател Владимир Мошин е послужил за първообраз на Големия прилепски хрисовул за Карейската килия (Хил. 149).

Текст на грамота

Бележки

Източници

Категория:История на Косово Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:Хилендарски архив Категория:Извори за българската история Категория:История на Прилеп Категория:Средновековни сръбски текстове Категория:Стефан Душан Категория:1348 година в Европа