Грамотата на цар Стефан Душан за метоха в Лужец () е дарствен хрисовул, издаден от сръбския цар Стефан Душан в Прилеп на 18 януари 1347 г., с който сръбският цар потвърждава правото на Хилендарския манастир да владее метоха в селото Лужец (днес село Мелисургос, Гърция) в североизточния дял на Халкидическия полуостров. В допълнение към имотите на метоха царят добавя твърдината Палеохар (днес село Палеохора, Гърция) и съседното село Кокалино Лютовес (днес село Кокалу, Гърция). По заповед на царя властелинът Калавар и челникът Бранило са изпратени на място, за да очертаят новите граници на изброените имоти, а резултатът от мисията им е подробно изложен в грамотата. Грамотата е оригинална и се съхранява в архива на Хилендарския манастир под номер 44, топографска сигнатура А 4/17. Била е датирана, но тъй като на места текстът ѝ е повреден, точният ѝ датум не е съхранен, а определен въз основа на податки от съдържанието ѝ.
Характеристики Грамотата е написана със ситен канцеларски бързопис на хартия с размер 43,5 cm Χ 32 cm, който е залепен върху друг лист. Заедно с подписа на царя текстът на грамотата заема 28 реда, изписани с кафяво мастило. Инвокационният кръст в началото, думите цар, слово, царство ми и царският подпис с орнаментните към него са изписани с червено мастило. Грамотата е повредена в долната половина: в края ѝ има две дупки една над друга, като по-голямата долна дупчица е унищожила годината и индиктиона в датата на грамотата, от която са съхранени само денят и месецът – 18 януари. На места текстът е заличен и от влага. Цялата долна част на листа, където е имало печат, е откъсната, което е повредило част от царския подпис.
Структура и съдържание Грамотат започва със символична инвокация под формата на кръст. Следва аренга, която не се среща в нито една грамота, написана преди провъзгласяването на Стефан Душан за цар в Скопие през 1346 г. Нейната формулировка обаче става характерна за грамотите от по-късно време – известни са десет други грамоти със същата аренга, издадени от по-късни владетели, като цар Урош, крал Вълкашин, деспот Углеша, Константин Драгаш, крал Твърдко II, княз Лазар и сина му Стефан. Тази уводна част изразява гордостта на Стефан Душан от придобитото царско достойнство и изтъква вселенското значение на властта му, сравнена по достойнство и значение с властта на първите християнски императори. Следва интитулация, в която Стефан Душан изтъква божествения произход на властта си, получена по божия милост и в наследство от първия сръбски владетел Стефан Неманя, и чрез молитвите на свети Сава и всички предци от царския род. След интитулацията следва експозицията на грамотата, в която се казва, че докато се радва на Божията благодат и дарове заедно със своите властели и властеличици (по-нисък клас сръбски велможи), при царят се явява пратеничество от Хилендарския манастир, начело с игумена Теодол, който е представил претенциите на хилендарското братство към метоха в Лужец. Своите аспирации към метоха и владенията му игуменът подкрепя с грамоти и простагми на гръцки царе, които сам представил на царя. Мотивиран от тяхното съдържание, в диспозицията на грамотата Стефан Душан потвърждава правото на Хилендар да владее въпросния метох и прибавя към него твърдината Палеохор и селото Кокалино Лютовес. Следва подробно описание на новите имотни граници на метоха, очертани от властелина Каловар и челника Бранило, които цярят преди това е изпратил с тази мисия на терен.
Короборацията, потвърждаваща направените царски заповеди, е последвана от изброяването на имунитетните права на хилендардския метох, който царят освобождава от всякакви големи и малки работи, като се акцентира и върху манастирските имоти в близкия център на властта в Редине.
Санкцията в грамотата представлява проклятие срещу дръзналите да нарушат направените заповеди, чието наказание са гневът Господен и на Света Богородица в деня на Страшния съд, угрозата от поразяващата сила на честния кръст и проклятията на светите никейски отци, четиримата евангелисти и всички православни светци.
От датума на грамотата е съхранен единствено денят и месецът на издаването ѝ – 18 януари. Годината и индиктионът са възстановени въз основа на съдържанието. Така например грамотата не би следвало да е написана преди провъзгласяването на Стефан Душан за цар през април 1346 г. От друга страна, грамотата не би следвало да е писана след декември 1347 г., тъй като друга царска грамота – тази за Карейската килия от януари 1348 г., споменава Теодул като бивш игумен на Хилендар, а за тогавашен игумен сочи монаха Калиник. Следователно грамотата на Стефан Душан за метоха в Лужец е написана в периода между април 1346 г. и декември 1347 г., а 18 януари в рамките на този период е имало само през 1347 г.
С издаването на грамота за метоха в Лужец Стефан Душан слага край на един дългогодишен спор, воден между Хилендарския манастир и Зографския манастир за имотите на метоха в Лужец. За първи път Хилендар се сдобива с имот в тази област през 60-те години на XIII век, когато получава дарение от византийския благородник Димитър Спаратан. С времето имотите на манастирския метох в селото Долни Лужец се увеличават, за да се стигне в края на 20-те години на XIV век до имотен спор със Зографския манастир, също владеещ голям имот в Долни Лужец около известна воденица, разположена на самата граница между имотите на двата манастира. В този спор и двата манастира си служат с изфабрикувани документи, какъвто е случаят с изфабрикувания през 1342 г. в Зограф хрисовул за имотите в Лужец, приписан на император Йоан V Палеолог. Развитието на спора между Хилендар и Зограф следва промените в политическата конюнктура в региона, но в крайна сметка надделял сръбският Хилендарски манастир, подпомогнат от разширяването на властта на Стефан Душан над цяла Македония, след което българските монаси в Зограф загубват всичките си имоти в местността Лужец.
Текст на грамотата
Бележки
Източници
Категория:История на Македония Категория:История на Сърбия Категория:Исторически документи Категория:Хилендарски архив Категория:Извори за българската история Категория:История на Прилеп Категория:Стефан Душан Категория:1347 година в Европа Категория:Средновековни сръбски текстове